Византия при управление на династията Комнини

Основател на династията според Михаил Псел е Мануил Еротик Комнин, който като акрит е едър земевладелец на византийски апанаж в Кастамону - Пафлагония, но родом от Филипопол където притежавал имението с името Комни (виж и комка). Негов син е Исак I Комнин. Общоприето е (хипотетично, но без да е доказано), че корените на фамилията Комнини са в областта Пафлагония, в която семейството е притежавало родови владения, център на които е била крепостта Castra Comnenus (днешния турски град Кастамону).

Не е ясно дали Мануил Комнин е арменец по произход (т.е. павликянин) или българин. Последното голямо преселване е през 970 г., когато в района на Филипопол (днешен Пловдив) се заселват 200 000[1] арменци - тондракити. Според американската византоложка от арменски произход Н. Гарсоян, тези арменци са потомци на павликяни, които са били преселени в Сирия след падането на Павликянската държава през 871 г., а тондракитите са последователите на павликянството в Армения.

За първия известен представител на династията от аналите - Мануил Еротик Комнин е ясно, че в 978 г. защитава Никея от Варда Склир. Представителите на Комнините съвсем целенасочено се сродяват с представителки на комитопулите - Исак I Комнин е женен за Екатерина Българска, а Алексий I Комнин - за Ирина Дукина.

Наследниците на тези първи Комнини, са представители и на династията на Комитопулите, като с цел да подчертаят двойния си фамилен произход носят двойно фамилно име - Комнин-Дука (по династична линия и родство от Ирина Дукина).

В двора на Мануил I Комнин е популярно пророчество, според което първите букви на династията са съставени от гръцката дума αιμα, която семантично значела „кръв“. . Мануил в изпълнение на пророчеството дава на сина си името Алексий II Комнин (а не Йоан в съответствие със средновековната ономастика), което християнско име обаче получава маджарския му зет Бела III, който Мануил нарочва за имперски универсален наследник като съпруг на дъщеря му Мария Комнина (дъщеря на Мануил I Комнин). Бела III е известен и с това, че отмъква мощите на Свети Иван Рилски от Средец (но после са върнати и пренесени през 1195 г. в Търново).

Според това мистично вярване, начело на византийския престол на Комнините трябвало да бъде император, чието име започва с латинската буква I - по името на автора на последното пророческо и единствено канонично несиноптично евангелие - евангелие от Йоан.

Края на знаменателното управление на Комнините е белязано от братоубийствата и кланетата в Константинопол, инспирирани на авантюриста Андроник I Комнин, след което логично се стига до ново начало - управление на Ангелите и Латинска империя.